Пролог

Имплантиране

Превод: gottinata
Редакция: Prophecy_girL

Името на лечителя беше Фордс Дийп Уотърс.

Защото той беше душа по природа, той беше всичко добро: състрадателен , търпелив, честен, добродетелен и изпълнен с любов.
Безпокойството беше необикновена емоция него. Раздразнението беше дори по -рядко. Но нямаше значение, защото той живееше вътре в човешкото тяло и понякога раздразнението бе неизбежно.
Шепотът на учениците бръмчеше в далечния ъгъл на операционната зала, докато неговите устни бяха свити в тънка линия, след която по-често грейваше усмивка.
Дарън,неговият асистент, видя гримасата и потупа рамото му.
- Те са просто любопитни , Фордс – каза той тихо.
- Присаждането на душата не е интересно, нито пък е опасна процедура. Всеки човек на улицата може да направи това при спешност! Чрез наблюдение няма какво да научават днес. - Фордс беше изненадан да чуе острата нотка в гласа си, който иначе беше винаги спокоен.
- Те никога не са виждали възрастен човек преди – каза Дарън.
Фордс повдигна едната си вежда.
- Дали са слепи за всички други лица, които виждат срещу себе си? Нямат ли огледала?
- Знаеш какво имам предвид – пуст човек. Все още бездушен. Един от бунтовниците.
Фордс погледна към тялото на момичето, което лежеше в безсъзнание по гръб на операционната маса.Съжаление се насъбра в сърцето му и той си спомни за състоянието на нейното бедно, повредено тяло, когато Търсачите я бяха довели в Лечебния Център. Такава болка бе изтърпяла...
Разбира се, тя беше перфектна сега - напълно излекувана, Фордс беше свидетел на това.
- Тя изглежда досущ като нас – Фордс промърмори на Дарън . – Всички ние имаме човешки лица и когато тя се събуди, също ще бъде една от нас.
- Просто са развълнувани, това е всичко.
- Душата,която ще имплантираме днес заслужава повече уважение от това тялото на биологическия й гостоприемник да бъде оглеждано по този начин. Вече е преминала през достатъчно много трудности, които ще и се отразят, преди да се адаптира. Не е честно да я караме да преминава през всичко това - с това той нямаше предвид оглеждането на тялото. Фордс пак чу острата нотка в гласа си. Дарън го потупа отново.
- Всичко ще е наред. Търсачът се нуждае от информация и ...
При думата „Търсач” Фордс му хвърли гневен поглед. Дарън примигна изненадано.
- Съжалявам,Фордс! – извини се той веднага. – Не исках да реагирам толкова негативно. Просто се страхувам за душата.
Погледът му се преместиха върху медицинската криотерапия, която беше до масата. Светлината беше равномерна , бледо червеникава , което покаваше, че беше на отпочиващ режим.
- Тази душа бе специално избрана за тази задача – каза Дарън успокоително.- Тя е изключителна сред своя вид ,най – храбрата от всички. Досегашните й животи говорят сами за себе си. Мисля,че тя щеше да се отзове доброволно ако бе възможно да я попитаме преди това.
- Кой сред нас няма да е доброволец ако му се помолят да направи нещо в името на общото благо? Но дали това наистина е случаят тук? По този начин ли е поднесено общото благо? Въпросът не е в нейната готовност, а в това колко е нормално да поискаме от една душа да изтърпи.
И учениците на Лечителя обсъждаха душата в покой. Фордс можеше да чуе шепотът по-ясно; техните гласове ставаха все по-високи с нарастващото вълнение.
- Тя е живяла на шест планети.
- Аз чух, че са седем!
- А аз дочух, че тя никога не е живяла два живота като един и същ вид.
- Това възможно ли е?
- Била е почти всичко – Цвете, Мечка, Паяк…
- Водорасло, Прилеп…
- Дори и Дракон!
- Не мога да го повярвам, не може да са били цели седем планети!
- Най - малко седем Тя е стартирала от Коренът.
- Наистина? Коренът?
- Тишина,моля! – Фордс се намеси. -Ако не можете да се държите професионално и не запазите тишина, ще ми се наложи да ви помоля да напуснете.
Засрамени, шестимата ученици млъкнаха и се отдалечиха един от друг.
- Хайде да свършваме с това, Дарън.
Всичко беше приготвено.Подходящите инструменти бяха поставени близо до човешкото тяло. Нейната тъмна дълга коса беше прибрана и това излагаше на показ елегантната й шия. Дълбоко упоена, тя вдишваше и издишваше бавно. По кожата й с бронзов загар почти нямаше след или белег, които да напомнят за нейният... инцидент.
- Сега започни охладяващата серия, Дарън.
Асистентът със сивата коса вече чакаше до медицинската криотерапия, а ръката му почиваше върху циферблата. Той изключи защитния режим. Червената светлина на върха на малкия сив цилиндър започна да пулсира, мигаща все по-бързо, докато секундите течаха, а цветът й се сменяше.
Фордс се концентрира върху безжизненото тяло. Той натисна скалпела и проби кожата в основата на черепа на субекта с леки и прецизни движения, и после напръска с лекарството, което съсирваше кръвта, преди да разшири разреза. Фордс внимателно мина под вратните мускули, за да не ги нарани или повреди, оголвайки белите кости точно на върха на гръбначния стълб.
- Душата е готова,Фордс. - информира го Дарън.
- Аз също. Донеси я.
Фордс почувства зад себе си Дарън и знаеше без да поглежда, че неговия асистент щеше да бъде подготвен, очаквателно, с протегната ръка.Те бяха работили заедно от доста години вече. Фордс приготви отвора в шията на момичето и зачака.
- Прати я вкъщи. - прошепна той.
Той видя ръката на Дарън в полезрението си, както и сребристият проблясък на пробуждащата се душа в свитата му шепа.
Фордс никога не беше виждал душа, изложена на показ, без да бъде заслепен от красотата й.
Душата блестеше на ярките светлини в операционната зала, по – лъскава от сребърния инструмент в ръката му. Като жива панделка, тя се усукваше и огъваше, разтягаше се, щастлива, че е свободна. Тънките и придатъци, които приличаха на криле, с около хиляди перца във всяко едно, пърхаха меко като сребриста ръка. И макар всички души до една да бяха прекрасни, точно тази изглеждаше изключителна за Фордс Дийп Уотърс.
Не само той мислеше така. Дочу меката въздишка на Дарън, дочу възхищението в шепота на студентите.
Внимателно и нежно, Дарън постави малкото блестящо създание в отвора, който Фордс бе направил в шията на момичето. Душата се плъзна гладко в предложеното и място, спускайки се в непознатата територия. Фордс се възхити на умението, с което тя приветства новият си дом. Придатъците й се обвиха здраво около нервните центрове, няколко от тях се издължиха и се плъзнаха надолу до места, които той не можеше да види, под и над мозъка, оптичните нерви, ушните канали. Беше доста бърза, доста сигурна в движенията си. Скоро, само малка част от проблясващото и тяло беше видима.
- Добра работа – прошепна й той , макар и знаейки че тя не може да го чуе. Само човешкото момиче имаше слух, но тя все още спеше дълбоко.
Останалото беше рутинна работа и подготовката щеше да е завършена. Той почисти и изцели раната, нанесе мехлема върху нея и я запечати отвора над душата, след което разнесе пудрата, която изтриваше белезите върху раната на врата на момичето.
- Перфектно,както винаги. - каза асистентът, който, по някаква причина, непонятна за Фордс, никога не беше сменял името на гостоприемника си.
Лечителят въздъхна.
- Съжалявам за това,което направих днес.
- Ти просто изпълняваш своето задължение на Лечител.
- Това е един от редките случаи, когато Лечителят трябва да наранява.
Дарън започна да разчиства работното място. Той явно не знаеше как да отговори.Фордс се чувстваше длъжен да обясни Призванието си. Това бе достатъчно на асистента.
- Но не беше достатъчно за Фордс,който беше истински Лечител до ядрото на своята същност. Той погледна напрегнато женското тяло, което спеше дълбоко, знаейки че този вътрешен мир ще бъде разбит на парченца, веднага щом тя се събуди. Целият ужас от смъртта на тази жена трябваше да бъде понесен и преживян от невинната душа, която той току – що бе имплантирал.
И когато се наведе да прошепне нещо на ухото на момичето, Фордс силно се надяваше, че душата вътре ще може да го чуе.
- Късмет, Уандърър, на добър час. Как ми се иска да не ти трябваше.