6 глава, 6 книга

6. Разходка в Парка
Превод: ki6i


Дните в училище и нощите се точеха болезнено бавно без Александър. Опитах се да намеря утеха в ръчно направената от него гривна, така както бебетата намират утеха в юрганчетата си. Дървеният шедьовър си оставаше около китката ми по време на душ и когато спях, но така и не замести ръцете на приятеля ми.
Знаех, че Стърлинг не са виждали сина си от цяла вечност и може би сега го искаха само за себе си. Не знаех много за тях, но по този параграф май имахме доста общо.
Когато най-сетне видях Александър на портите на Имението се почувствах така все едно виждам мираж. Въпреки че той не бе така любвеобилен, както бе обичайно. Спазваше дистанция, разсеян или загледан в звездите над мен, но винаги дистанциран.
- Ще влезем ли вътре? – попитах.
- Не, родителите ми излязоха, пък и ми се иска да подишам малко свеж въздух.
Александър ходеше, с ръце в джобовете, и риташе паднали клонки с кецовете си. Взех ръката му в своята:
- Мислех, че ще се зарадваш, че ме виждаш.
- Радвам се. – опита се да се развесели. – Как беше в училище?
- Имам проект по английски и то с Тревър. Целта е да формулираме идеите си за професионално развитие, тъй като се предполага, че вече трябва да започваме да мислим за колеж.
- И ти каква искаш да станеш? – попита.
- Това го знам от години. Но се нуждая от малко помощ – или може би трябва да кажа „нуждая се от едно ухапване”.
- Това не ми се струва точно кариера.
- Наистина ли кариерата е от такова значение?
- Ако искаш да изкарваш пари, да.
- Не е нужно да се притеснявам за подобни неща.
- Защо го каза? - попита, спирайки се под един вековен клен.
- Еми, най-малкото, защото ти живееш в имение.
- Наистина ли мислиш, че е толкова просто? – сопна се. – Че мога просто да си купя всичко, което пожелая?
Слисах се.
- Не исках да те засегна.
- Нямам всички пари на света.
- Никога не съм казвала, че ги имаш.
- Не заради... не заради това ме харесваш, нали? – увереността и задоволството, които бях забелязала в Александър преди няколко дни, се бяха изпарили.
Нещо го тревожеше и аз трябваше да стигна до корена на проблема.
- Какво има? Никога до сега не си се държал така. Наистина ли вярваш, че те харесвам заради имението и заради това, че имаш иконом? Пък и освен това аз не те харесвам – Обичам те.
Александър поклати глава, взе ръцете ми в своите и ме придърпа към себе си.
- Толкова много неща се променят за толкова кратко време. Просто трябва да оправя толкова много неща.
- Не е нужно да спасяваш света всеки ден, нали знаеш?
- Вече няма да прекарваме толкова време заедно.
- Знам. Опитвам се да свикна с това. Самотна съм и ми липсваш толкова, че направо се побърквам. Но веднъж щом родителите ти се настанят това ще се промени. Ще започнеш да им омръзваш, както аз съм омръзнала на нашите.
На лицето на Александър изгря лека усмивка.
- Освен това, сега сме заедно. Цял ден чаках да те видя. Нека поговорим за нас.
- Или пък не, - каза, докато лошото му настроение бавно се изпаряваше. – нека говорим по-късно.
Той се облегна на дървото пред Имението и ме целуна.
- Нека се забавляваме. – каза.
- Това не си ли беше забавно? На мен ми се стори доста забавно.
Александър ме поведе към Парка Евънс. Подгони ме към катерушките, а аз едва не припаднах от изтощение. Без дъх се пльоснах на земята и загледах звездите.
- Иска ми се всяка нощ да е така.
- Ако всички бяха такива нямаше да можеш да ги оцениш.
- Може би си прав. Но ми се иска да живея така вечно.
- Да седиш и да гледаш звездите ли?
- Да, с теб. – помилвах косата на Александър, а той ме дари със закачлива целувка. – Не е прекалено късно. – казах.
- За какво?
- Да ме направиш като теб.
- Защо трябва да си като мен? Защо да не останеш себе си?
- Добре, де, нека стане по твоя начин. Ще съм си скучна и смъртна до края на живота си.
- Мислиш си, че те намирам за скучна, само защото не си вампир?
Изправих се.
- Не съм никак вълнуваща. Не мога да летя, не спя в ковчег и като изключим облеклото ми, аз съм си обикновена смъртна. – мразех да го признавам, дори пред себе си.
- Ти си доста далеч от нормалното – ти си изключителна. Ти си свободомислеща, одухотворена, авантюристична, а понякога дори опасна. Да не споменаваме, че си неустоимо секси!
- Продължавай да ме ласкаеш! – отвърнах, дарявайки го с огромна прегръдка. – Представи си да преспивах в ковчега ти всеки ден – вместо само няколкото седмици лятна ваканция.
- Представям си го всеки път щом затворя капака на ковчега.
Осъзнах, че и на Александър му е така трудно, както на мен. Само, че той не си го признаваше. Той пазеше чувствата за себе си и предпочиташе да се фокусира на положителното, вместо да се рови в отрицателното, както правех аз. Имах още много какво да науча от вампирската си половинка – Александър Стърлинг.