7 глава, 6 книга

7. В полезрението
Превод: ki6i

Никога няма да повярваш кого видях снощи – каза Беки на следващата сутрин веднага щом дойде да ме вземе за училище. Аз се бях фокусирала на индигово синята си очна линия, която трябваше да позамаже кръговете под очите ми. Приличах на някой страдащ от хронично безсъние. Може би това да не виждаш отражението си си има известни предимства.
Беки ме последва до стаята ми, където аз грабнах раницата си.
- Видях родителите на Александър. – Беки най-накрая изплю камъчето.
Думите и бяха като електрошок. Изведнъж се събудих напълно.
- Наистина ли? – попитах. – Аз все още не съм ги виждала!
- Знам, беше адски странно.
- Как изглеждаха?
- Не можах да ги зърна съвсем отблизо.
- Тогава от къде разбра, че са те? Може да е била друга двойка облечена в черно. – дадох едно вероятно разумно обяснение.
- Защото видях как Джеймсън им помага на излизане от Мерцедаса.
- Иха! Тогава наистина са били те. Разкажи ми всичко!
- Карах Мат вкъщи след тренировките му, когато минахме покрай Бизнес сградата Емерсън. Мерцедеса бе паркиран пред входа. Джеймсън отвори вратата на колата и отвътре излезе един висок мъж в перелина и една жена стройна като фиданка с отворен чадър. А не валеше. На всичкото отгоре беше мръкнало.
- Те са били! – заключих на път за входната врата. – Трябва да са били те.
- Кой би носил чадър посред нощ при такова лазурно небе? – попита Беки.
- Само най-готините хора на света!
Бизнес сградата Емерсън бе чисто нова монолитна постройка на десет етажа. Бизнесът веднъж окупирал старомодното, но очарователно площадче на града, сега завземаше все повече територия, за да я превърне в скучно, еднообразно и антисептично място. Вече имаше всичко от истински имения до гишета за данъци. Не липсваше дори фризьорски салон и клиника за пластична хирургия.
- Любопитно. Чудя се какво ли са правили там. – казах.
- Мислиш ли, че г-жа Стърлинг е отишла за една бърза пластична операция? – попита Беки.
- Не мисля, че има нужда от подобни неща.
- Може би са отишли просто за някой скучен данъчен съвет. – предположи Беки, докато се качвахме в пикапа й.
- И така равносметката е: те излизат от Имението, но по някаква странна причина аз все още не мога да вляза в него. Това направо си плаче за разследване в стил Рейвън Мадисън.
Училищният ден мина в очакване последния адски звънец да бие и в мисли защо ли Стърлинг са се отбили в Емерсън миналата вечер.