16 глава, 6 книга

16. Срещата на родителите
Превод: ki6i

Грабнах едно плетено одеяло и чифт кецове на Били, които бяха зарязани на стълбите и ги хвърлих в килера. Пригладих полата си:
- Вече са тук!
- Еми отвори тогава! – извика майка ми.
По пътя към вратата се огледах в огледалото. Определено се зарадвах на това, което видях. Но после: „О, Боже” – помислих си. – „Отражението ми?!” бързо откачих огледалото и внимателно го прибрах в килера.
Звънецът позвъня отново.
- Отвори вратата, Рейвън. – извика мама. – Ще си помислят, че не сме си вкъщи!
Пригладих отново полата си и отворих вратата. Александър изглеждаше великолепно в сивата си копринена риза и черни дънки. Госпожа Стърлинг бе издокарана с впита черна рокля, черни ботуши до коленете и черен дантелен слънчобран. Облеклото й бе съвършената комбинация между модата от 60-те и готиката.
Господин Стърлинг носеше възхитителен копринен костюм, лавандулова вратовръзка и мрачно наметало.
- Добре дошли вкъщи. – казах.
Майка ми дотича до нас, все още бършейки ръцете си с кухненската кърпа.
Тате дойде като се постара, колкото беше по силите му, да скрие шока си.
- Мамо, тате това са господин и госпожа Стърлинг.
Мама протегна ръка:
- Приятно ми е да се запозная и с двама Ви.
- Здравейте. Аз съм Касандра. – каза майката на Александър.
- Аз съм Пол, а това е Сара. – отвърна тате.
- Константин Стърлинг. За мен е чест да се запознаем. – каза бащата на Александър.
- Бихте ли ми позволили да взема това. – каза тате и взе чадъра. – Не бях забелязал, че навън вали.
- Не вали. – каза тя спокойно. Виолетовите й мигли проблеснаха.
- Е, добре, предполагам, че просто сте се подсигурили за всеки случай.
- Влезте и се чувствайте като у дома си. Тъкмо привършвам с вечерята. – каза мама стрелкайки се обратно в кухнята.
Тате набута чадъра в килера:
- Какво прави това тук? – промърмори, като забеляза огледалото от коридора полегнало върху тенис ракетата му.
Вечерята в семейство Мадисън на Стърлинг сигурно им се струваше като първото посещение на бедните в града. Къщата ни беше приятна, но не можеше да се сравнява в чудовищните размери на огромно имение.
Тате ни поведе към гостната.
- Къщата ви е великолепна. – отбеляза госпожа Стърлинг.
Стиснах ръката на Александър за опора. Чак сега разбирах защо толкова чакаше преди да ме представи на родителите си. Напрежението бе ужасяващо. Какво щеше да каже мама? Какво ли наистина си мислеха за къщата ни?
Къщата ни не беше много подредена, но пък мама я бе изчистила. Сигурно ако имаше тук-таме някоя и друга паяжина щяха да се почувстват по-удобно.
- Мога ли да ви предложа нещо за пиене? – попитах. – Вечерята е почти готова.
- Рейвън, би ли дошла за малко. – чух как майка ми изведнъж изкрещя.
Ама разбира се, има нужда от мен. Сега, когато си имах компания майка ми настояваше за помощ. Исках да гледам и слушам внимателно баща ми и гостите. Как щях да направлявам неловкия разговор, ако дори не можех да го чуя?
- Може ли с нещо да съм от полза? – попита любезно госпожа Стърлинг.
Стърлинг са аристократи. Не можех дори да си представя как госпожа Стърлинг приготвя собствената си храна. Ноктите й бяха толкова дълги, че се притеснявах, че може да счупи някой докато носи купите със салата.
- Няма нужда. Ще желаете ли нещо за пиене? – попитах.
- Толкова жестоко съм жадна, - каза госпожа Стърлинг. - че ми се струва се мога да изпия цял кон.
Баща ми се засмя:
- Харесвам чувството Ви за хумор.
- Май ще се спрем на вода. – отвърна Александър.
- Идеално. – казах и излязох преди да им дам възможност да си променят мнението. Опитах се да не изоставам от разговора макар и в кухнята. Движех се с все сила, а леда на няколко пъти просто изпадна от ръцете ми. Най-накрая се върнах с три чаши вода. Докато ги носех на таблата те се клатеха неистово.
Веднага щом влезнах в гостната трите чаши започнаха да тракат една в друга и тате и Александър скочиха да ми помагат.
- Не мисля, че те чака голямо бъдеше в ресторантьорския бизнес. – пошегува се тате.
- Аз виждам Рейвън като собственик на моден бутик. – каза госпожа Стърлинг.
- Наистина ли? – попита тате. – А аз се надявах да стане професионална тенисистка, но както сами виждате, не си пада много по бялото.
Чудесно. Цялата вечер щеше да е шанс за тате да упражни актьорските си умения – като аз щях да играя източника на шегите.
- Тате вече успя да ме засрами. – казах на мама веднага щом се върнах в кухнята.
- Той просто се забавлява. Може би е прекалено притеснен. Стърлинг са наистина интересни личности.
Наместих кифличките, маслото, спагетите, соса и салатата на подноса за рекордно кратко време.
- Вечерята е сервирана. – провикна се тя и за момент ми се стори, че като госпожа Уолтън* ще позвъни със звънеца за вечеря.(* английска детска писателка от 18-ти век)
С Александър седнахме от едната страна на масата, а Стърлинг от другата; мама и тате седнаха от другите две страни. Масата ни за гости бе с размерите на третата по големина маса в Имението. Всички можехме да се допрем с лакти.
Забелязах, че мама се бе втренчила в белезите по врата на госпожа Стърлинг. Сигурно и госпожа Стърлинг го бе забелязала, защото се обърна към майка ми:
- Просто малко ухапване, което получих вчера. Не се притеснявайте не е нищо заразно.
- Не исках... – извини се мама.
- Аз пък го помислих за татуировка. - каза тате, всички се засмяхме.
Улових отражението си във витрината на антикварния ни скрин, но така и не видях дори следа от сенките на компанията ни.
Знаех, че засега родителите ми са прекалено разсеяни от разговора, но веднъж щом погълнеха достатъчно количество вино и ударно количество въглехидрати от спагетите, може би щеше да стане по-очевидно.
- Извинете ме. – казах.
Станах и намалих светлините, за да може отблясъка да не е така очебиен.
- Добра идея. Така е по-уютно. – похвали ме мама.
- Надявам се спагетите да са вкусни. – прошепнах на Александър.
- Вечерята изглежда апетитно. – каза госпожа Стърлинг.
- Благодаря. – отвърна мама. – Сигурно много се радвате, че най-сетне успяхте да се установите тук.

- Е, скоро ни се налага пак да заминем. – каза госпожа Стърлинг.
- Наистина ли? – попита тате заинтригуван. – Май доста пътувате.
- Връщаме се отново в Румъния. – съобщи бащата на Александър.
- Толкова скоро? Та вие току-що дойдохте. – отбеляза мама.
- По работа или за удоволствие? –по любопитства баща ми.
- И двете. – отвърна господин Стърлинг.
- Александър ни каза, че сте търговец на произведения на изкуството. – каза тате. – Каква ви е специалността?
- Занимавам се със всичко, което може да се продаде.
Всички се засмяхме от сърце.
- Имам няколко галерии и изложби с млади многообещаващи художници както и такива с вече утвърдили се. – обясни той.
- Другият месец в голф клуба ни ще има търг. - намеси се мама. – Господин Мичъл го организира. Запознавали ли сте се с него?
Родителите на Александър поклатиха глави.
- На него ще се наддава за картини на професионални художници. – каза тате. – Сигурен съм, че там ще намерите някои прекрасни попълнения за колекцията си.
- Не мисля, че в този град ще срещнете новия Пикасо. Естествено освен, ако там не продават творбите на Александър. – казах гордо.
- Сигурна съм, че може да запълните няколко галерии с работите на Александър. – каза мама. – Ние все още не сме виждали негови картини, но Рейвън ни е казвала, че е много даровит.
- Помислих си, че се нуждае от малко школовка, но той отказа. – каза господин Стърлинг.
- Това означава, че е природен талант. – заключи тате. - Сестра ми Либи, лелята на Рейвън, е виждала една от картините му, когато той я посети в Хипстъвил. Либи каза, че има необикновена техника. А тя е навътре в тези неща, все пак е човек на изкуството.
- Е, може би е наследил нещо от майка ми. Тя беше много талантлива. – каза господин Стърлинг.
Александър изглеждаше смутен. Спомних си, че Александър ми бе казал, че господин Стърлинг не гледа сериозно на творбите му.
- И така Касандра, как мина денят ви днес? – попита мама.
- Главно в сън. А вашия?
- И аз обичам такива дни. – съгласи се мама. – Обзалагам се, че още се възстановявате от изморителния самолетен полет. Понякога отнема известно време, докато се отърсиш от умората.
- Не мога да не спомена, че Александър се е променил много откакто се среща с Рейвън. – каза майка му.
- Колко е приятно да го чуя. – каза мама, развълнувано. – Александър е така зрял за годините си. И винаги е неподправен джентълмен.
- Благодаря Ви. – каза госпожа Стърлинг, весело. – Да, Александър е зрял по душа.
- Сигурна съм, че вие сте го възпитали така. – продължи мама. – С каквото и да сте го хранели през всичките тези години сигурна съм, че другите майки трябва да поемат по вашия пример.
Сръгах Александър под масата.
- Държа го на стриктна диета. – каза госпожа Стърлинг между две глътки вино.
- Константин, вие играете ли голф или тенис? - намеси се тате.
Помислих си, че ще умра на момента. Но пък от друга страна и Алис Купър* бе любител голф играч. (*Alice Cooper - американски рок певец, текстописец и музикант)
- Не съм играл от години.
- И какво правите, за да разпуснете напрежението.
- Летя.
- Пилот ли сте?
- Не, аз...
- Баща ми обича да пътува. – побързах да кажа.
- Надяваме се, че скоро ще се отдадем на малко почивка. Просто дните се нижат така бързо и накрая детето ти се оказва вече голямо, а последната почивка, на която си го водил е била в Дисниленд. – каза баща ми.
- Рейвън ни каза, че харесвате вампири? – сервира директно госпожа Стърлинг на баща ми.
- Когато беше малка бяхме свикнали да гледаме страшни филми заедно с нея. Надявам се, че това не я е белязало до живот.
- Рейвън е обсебена от вампирите, ако все още не сте го забелязали, де – заяде се мама.
- Струва ми се, че сме го забелязали. – каза майката на Александър. – Това е нещо, което и ние споделяме.
- Трябва да ни посетите в Румъния. – предложи господин Стърлинг. – Ще направим една опознавателна обиколка из замъка на Дракула.
- Звучи като забавление, което малко се разминава с понятието „семейна ваканция”. – каза тате.
- Благодаря Ви отново за поканата, госпожо Мадисън. Великолепна готвачка сте. – изтърси Александър.
- Ако някой иска имаме още спагети. – насърчи ги мама.
- Аз преядох. – каза господин Стърлинг.
- И аз. – съгласи се госпожа Стърлинг.
- Искате ли пура? – попита тате господин Стърлинг.
Мразех когато тате пушеше пури – макар че го правеше рядко. Отначало през първите пет секунди миришеше приятно, но после се напластяваше по косата и дрехите ми. И мама ненавиждаше навика му също колкото и аз, което си беше странно като се вземе предвид, че колежанските си години бяха прекарали заедно в пушене на всевъзможни неща с далеч по-лоши миризми. Придружих ги по пътя към задния ни двор, докато мама и госпожа Стърлинг вече бяха изчезнали в кухнята.
- Мисля, че се спогодиха. – казах на Александър.
- За родителите ми бе наистина приятно; имаха нужда малко да поизлязат, мисля че се чувстват изолирани в Имението. Може би, ако завържат повече приятелства няма да искат...
Александър започна да се отдалечава.
- Какво има?
Тогава чухме звук от счупване да съд в кухнята.
- Толкова съжалявам. – каза мама.
- Не... аз съм виновна. – каза госпожа Стърлинг, когато влязохме в кухнята. Една чиния от китайския порцелан бе пръсната на пода. – Разговаряхме за Румъния и аз просто попитах Сара дали вярва във вампири.
- Мисля, че е време да си ходим, мамо. – каза Александър.
- Каква е цялата тази врява. – каза тате, когато и той дойде.
- Нищо. Просто една чиния се изплъзна между пръстите ми. – обясни мама, смитайки счупения сервиз за хранене в боклука.
- Бих искала да платя за това. – предложи госпожа Стърлинг.
- Да, ще ви купим нов сервиз. – каза господин Стърлинг. – Настояваме.
- Моля Ви, не е нужно да си създавате излишна работа. – отбеляза мама през смях. - Не е проблем, тъкмо си намерих извинение, за да пообиколя магазините.
- Беше ми много приятно, Сара. – каза госпожа Стърлинг. – Надявам се да се виждаме и занапред.
- Не е нужно да си тръгвате все още. – гласа на мама бе тъжен, сякаш още не бе готова партито да свърши.
- Константин, трябва да си вървим. – каза майката на Александър. – Прекалено до късно задържахме семейство Мадисън.
- Ние обичаме да стоим до късно. – опита се да я убеди мама.
„Да, те издържат всяка вечер чак до към шест” – прииска ми се да кажа.
- И друг път ще се виждаме. Следващият път нека е у нас. – отбеляза госпожа Стърлинг.
Родителите ми потрепериха от вълнение.
- Тогава, това е среща. Тази събота ще си направим коктейл. Само за четирима ни. – каза госпожа Стърлинг.
- Ние не сме ли поканени? – попита Александър. – Мисля, че и ние би трябвало да дойдем.
- За коктейл ли? – почуди се госпожа Стърлинг.
- Вероятно ще сме на кола. – предположи Александър.
- Е... добре, скъпи. Никога не бихме направили нищо без вас.
- Какво да донесем? – попита мама.
Госпожа Стърлинг се наведе и каза:
- Само апетита си.