24 глава, 6 книга

24. Гласове от отвъдното
Превод: ki6i

С Александър бяхме в таванската му стаичка. Той рисуваше красива картина на разпределителната гара, докато аз се опитвах да напиша есето си по английски на лаптопа на мама. Бях прекалено разсеяна, дори за да започна да мисля за бъдещата си кариера - не само, защото близо до мен бе прелестния ми художник погълнат изцяло от поредното си творение, но и защото дочувах смътните гласове на родителите му, които говореха в стаята си, точно един етаж под нас.
С много мъка успявах да разбера откъслечни фрази като: господин Баркли, продажба и Румъния.
- Веднага се връщам. – казах на Александър, но той бе така вглъбен в четките и боичките си, че вероятно щях да съм се върнала преди даже да е усетил отсъствието ми.
Промъкнах се надолу по таванските стълби, а после на пръсти се добрах до спалнята на родителите му. Вратата бе открехната. Банята бе само на няколко врати разстояние, така че ако успеех да стигна до нея щях да чувам разговора им от ехото в стените.
- Господин Баркли каза, че ще трябва да инвестираме в реставрация, ако искаме да продадем къщата. – чух да казва госпожа Стърлинг, когато минавах през прага на стаята им. Останах там, до масичката в коридора, точно пред вратата.
- Мисля, че това ще е най-доброто решение. – отвърна госпожа Стърлинг.
- Съгласен съм. Но няма да променяме нищо. Майка ми построи тази къща по начина, по който я искаше и тя ще остане такава, докато новите собственици не влезнат във владение.
- Може би просто ще трябва да сменим агенцията. – предложи госпожа Стърлинг.
Последва миг на мълчание.
- Константин, - поде госпожа Стърлинг с обичайния си мек и все пак загрижен тон. – Може би продажбата на Имението е грешка.
- Осъзнавам го, Касандра. Преминах през доста тежки вътрешни терзания. Не бе леко решение. Опитах се да го обясня на Александър. И все пак нашия живот е в Европа. И сега удари часът да се върнем там. Всички без изключения. Румъния винаги е била наш дом и сега сме прекалено стари, за да го променяме тепърва.
- Предполагам, че си прав. Но все пак се тревожа...
- Нищо не разбирам. – добави господин Стърлинг с променен тон. – Господин Баркли каза, че до този момент нито един човек не е проявил интерес. Обясни ми, че всички дулсвилци разправят ужасни неща за къщата ни. Не разбирам как някой е способен да наговаря такива неща. Никой, освен Мадисън, не е виждал къщата отвътре.
Една дъска от пода изскърца така силно под крака ми, че навярно чак в Румъния я бяха чули.
Вратата се отвори.
От нея се показа госпожа Стърлинг заедно с високия си и изваян като статуя съпруг.
Сега вратата на банята, която допреди миг ми се струваше така близо, бе станала необятно далечна.
- Рейвън, - каза госпожа Стърлинг. - Не знаехме, че си тук.
- Просто минавах...
- Искахме да поговорим с теб, - каза тя, - но сега предполагам, че вече си чула, че Имението е за продан.
Не помръднах.
- Знам, че навярно е тежко за теб, Рейвън – тежко е за всички ни. – каза госпожа Стърлинг със спокоен тон.
Кимнах.
- Ти си направила толкова много за Александър. – продължи тя. – Знам, че ще му е трудно, когато се отдели от теб. Но обещай, че ще ни идваш на гости.
При нормални обстоятелства, мисълта за пътуване до Румъния, на което ще се запозная с цялото семейство на Александър, би била тръпката на живота ми. И все пак, ако имах възможност да избирам бих предпочела да посещавам гаджето си в Бенсън Хил вместо в Румъния.
- Обещавам. – казах в съгласие.
Александър се появи на стълбите.
- Какво става тук долу?
- Нищо. – отвърна госпожа Стърлинг. – Просто се засякохме в коридора.

* * *

Усетих лека нотка на тъга към Стърлинг да тлее в сърцето ми. Те бяха също толкова наранени от плановете си за заминаване, както бяхме и ние. Вярваха, че решението им е най-доброто, макар и ние с Александър никога да не бихме го взели.
Така и не успях да се съсредоточа върху есето си, а Александър се нуждаеше от малко почивка от рисуването. Бе станало късно, затова той реши да ме закара до вкъщи.
- Мисля, че планът ни действа. – казах, докато ме изпращаше до вратата. - На този етап се очертава да бъдеш тук, поне докато и Имението съществува.
Александър се приближи към мен и ме дари с блажена целувка.
За пръв път от много време, спах истински непробудно цялата нощ.