30 глава, 6 книга

30. Купувачът
Превод: ki6i

Госпожа Нейпър ни връчи оценките от есетата за кариерно развитие. Мат и Тревър, заедно с останалия футболен отбор, бяха на съвещание за повдигане на духа, така че днес определено нямаше да имам щастието да видя врага си. За жалост, това бе единственото, което правеше училищния ден що-годе поносим.
- Надявам се да покажете оценките на родителите си. – каза ни госпожа Нейпър.
- 100% ще го направя. – каза Беки развълнувано. – Все пак имаме шестици.
- Каква изненада. – казах.
- А вие колко имате? – попита Беки.
Отворих папката с етикет „Тревър, гимназия Дулсвил” и видях алено червената шестица изписана точно до името му. „Е, Тревър има шестица, разбира се”. С идеята да събера сили, за да я отворя си представих моята папка като корица на готическо списание осеяна със заглавия скалъпени от изрезки, готически модели и реклами. Накрая събрах смелост и я отворих с надеждата да ми се е паднала хубава цифра. „И аз също.”
След училище прекосих с колелото отвъд Оукли Уудс.
Госпожа Мичъл ми отвори вратата.
- Здравей, Рейвън.
- Здравейте, госпожо Мичъл. Дали...
- Ама че изненада, европейският художник да се окаже Александър.
Затаих дъх. Може би си мислеше, че сме я направили за смях на аукциона. Само чаках да се преобрази в Злата вещица от Запада и да ми посочи метлата.
- Трябва да призная, че приятеля ти е изключително талантлив. Каква прекрасна изненада е, че творец от неговото равнище е живял тук, сред нас. Колко е жалко, че трябва да се премести. И все пак бих се радвала негови работи да участват в търга и догодина.
- Ъ-ъ-ъ...благодаря, госпожо Мичъл, - казах с облекчение – Дали Тревър си е в къщи? Нося му оценката от задачата по английски.
- Влез Тревър е горе.
Бързо се изкачих нагоре по главното стълбище и открих вратата за стаята на му леко открехната.
Почуках:
- Ехо, Футболистчето?
Не последва отговор.
Можех на почакам в коридора, но къде щеше да отиде забавлението?!
Стаята на Тревър все още си беше олтар на самия него. Разгледах наградите, купите и окачените му в рамки фланелки.
Тогава забелязах нещо забутано в ъгъла. Бе голямо и покрито, с формата на огледало.
Промъкнах се внимателно до него и отметнах малко от покривалото, така че да мога да надзърна.
Оказах се зазяпана в собствения си лик – това бе последната картина на Александър продадена на аукциона. Бях направо шокирана.
Щом чух, че вратата изскърца, побързах да се отдалеча от картината.
- Какво търсиш тук? – попита Тревър.
- Ъ-ъ-ъ… исках да ти кажа, че имаш шестица.
- Е, и?
- Еми, помислих си, че искаш да знаеш.
- Колко си мислеше, че ще имаме? Или може би не си свикнала с добрите оценки?
Бях изпълнила дълга си и нямах повече какво да кажа. За това се отправих към вратата, но той ми препречи пътя.
Бях сама в стаята на Тревър – доста опасно място.
- Да направя нещо за теб? – попита.
Прииска ми се да кажа: „Върни картината обратно”, но усетих, че Тревър иска да си открадне целувка – съкровище далеч по-ценно от шестицата, която бе получил.
Никога нямаше да се оставя да се поддам на това. Дори да не се срещах с Александър пак между нас с Тревър нямаше да излезе нищо стойностно и специално.
Не споменах, че съм видяла картината, може би защото бях прекалено трогната пък и леко притеснена, че той е похарчил парите си за картина на мен. Беше доста иронично, че Тревър ни бе помогнал да спечелим достатъчно пари, за да си върнем имението и да опропастим плановете на баща му за сделка.
Щеше да бъде страхотно да мога да му го натрия в лицето. Но като знаех какво би коствало това на собствения ми баща, не посмях.
За това му предложих ръкостискане. Това поне беше безопасно.
Но той задържа ръката ми без изгледи да я пусне.
Златистата му коса подчертаваше перфектно златистия му загар. Знаех, че иска да ме целуне – не бях сигурна за причината: любов, нагон или просто защото аз бях единственото момиче в стаята му за момента.
- Знам, че има част от теб, която се чуди какво би било... – каза Тревър.
- Знам какво е, - казах – мажоретките са го написали по стените на тоалетните.
Откъснах ръката си от неговата и побързах да напусна стаята преди той да се е опитал да присвои някоя друга част от мен.