31 глава, 6 книга

31. Щастливата развръзка
Превод: ki6i



- Здравейте, госпожице Рейвън. – каза Джеймсън, докато преминаваx през прага на Имението. – Александър ще слезе след миг.
Зачаках в гостната.
- Здравей, Рейвън. – каза госпожа Стърлинг, влизайки в стаята. – Хареса ли ти търга? По мое мнение беше зашеметяващ.
- Да, толкова се гордея с Александър.
- Винаги съм знаела, че Александър е даровит, но сега и Константин го знае. – каза ми тя с намигване.
- Току-що проведох телефонен разговор с господин Баркли. – каза господин Стърлинг, докато и той влизаше в гостната. – Той ми съобщи, че някой ни е направил предложение и ще дойде, за да направи оглед на Имението.
- И кога ще дойдат на оглед? – попита госпожа Стърлинг. – Сега си имаме гости. – каза тя, намеквайки за мен.
- Каза ми, че вече е трябвало да са тук.
- Мразя закъсненията. – каза госпожа Стърлинг. – Признак на лошо възпитание са.
Александър прекрачи прага на гостната.
- Добър знак е, че потенциален купувач ще идва на оглед. Ще имаме възможност най-накрая да продадем Имението и да се върнем... Къде ли се губи този човек? - каза бащата на Александър развълнувано.
- Тук е. – каза Александър.
- Къде, в коридора ли е?
- Не е в коридора, той е тук точно пред теб.
- Не разбирам.
- Аз искам да купя Имението.
- Ти?
Господин и госпожа Стърлинг се смутиха.
- През цялото време се опитвах да ти кажа, - поде Александър. – Това е моят дом. Тази къща, този град, заедно с това момиче. – усмихвайки се на мен.
Бях много горда, че Александър доби смелостта да поеме живота си в свой ръце, но и знаех, че това ще доведе до големи проблеми с родителите му. Бях готова за крясъците им и за това да ме изхвърлят като мръсно коте.
- Може би е редно да си вървя… - казах.
- Не, остани. Трябва да чуеш това, което предстои. – каза Александър и се обърна към родителите си.
- Нима не виждате? Успях (вярно по свой собствен начин) откакто се преместих тук. И всичко това стана реалност, само защото срещнах момичето на мечтите си – Рейвън.
Родителите му ми хвърлиха поглед, а аз усетих как напрежението стремително се покачва.
- Заради Джагър се наложи да напускам Румъния не един път. И сега щом помогнах на семейство Максуел, пак трябва да напускам, само че този град. Не никъде не тръгвам.
- И как планираш да си позволиш да купиш Имението? – попита господин Стърлинг, все още шокиран.
- Планирам да използвам парите спечелени от търга като начален депозит. А после щом навърша осемнадесет ще изплатя ипотеката с наследството от баба.
- Тези пари са за бъдещето ти. – каза майка му. – Баба ти ги е завещала с цел.
- Но това е моето бъдеще, мамо. Баба щеше да пожелае да стане така. Както и аз. Имението може би не значи много за вас, но за мен то е всичко.
- Не те разбирам, - каза майка му. - Аз просто искам да живееш близо до нас.
- Знам това, мамо, - каза той и пое ръцете й в своите. – Но аз съм почти на осемнайсет. Мога да напусна, да се запиша на колеж, да ходя на вечерно училище. Или вместо това, да съм тук – да рисувам, да съм до Рейвън.
Господин Стърлинг заснова из стаята отмятайки косата от намръщеното си чело.
- Преживяваме абсолютен шок, моля те разбери ни, Александър. До сега не осъзнавах колко си пораснал. Приличаш толкова на баба си. И двамата приличате на нея...
С Александър усетихме леката мъждукаща искрица на надеждата.
- Когато осъзнах кой е творецът, който стои зад авторството на тези картини осъзнах, че тук е твоят дом. Но... – замисли се. – Невъзможно е да купиш Имението.
- Напротив! – заяви Александър неотстъпчиво.
- Не, синко, днес го свалям от продажба. То е твое по право. Няма сила на света, според която трябва да плащаш за него.
- Но аз искам...
- Знам. И точно за това не трябва. Ти се грижиш за прекалено много неща. Няма да ти позволя да откупиш тази къща от мен. Ще инвестираме парите, които спечели. Майка ми навярно ни наблюдава сега. И знам, че се усмихва благо на теб, докато на мен се мръщи. Направих голяма грешка още когато търсих за други художници, докато ти си бил този, който заслужва да е на витрината. Собствения ми син. Джеймсън, би ли се обадил на господин Баркли.
- Съжалявам, мамо...
Тя сложи пръст на устните си:
- Ти си точно такъв какъвто исках да станеш – само дето стана доста по-скоро отколкото бях готова.
- Трябва да ви призная, че не спя особено добре след като предложих къщата за продан. – добави господин Стърлинг.
Джеймсън влезе в гостната.
- Джеймсън има промяна в плана. Имението остава на Александър по право. С госпожа Стърлинг се завръщаме в Румъния, но Александър остава тук. Ще разбера, ако и ти искаш да се прибереш и ще се помъча да намеря друг иконом за Александър.