11 глава, 6 книга

11. Дрескод
Превод: ki6i

- Какво са предполага, че трябва да си облека, когато се срещам с родителите на гаджето си? – попитах Беки, докато бяхме в стаята ми късно същия ден. – Нямам нищо подходящо! По-различно е от това да се старая да впечатля гаджето си. Сега трябва хем да съм ослепителна, хем да спазвам добрия вкус.
- Ехо! Имаш цял гардероб, който направо крещи „Подходящо дори за имение облекло”!
- Сериозно ли? Ти си най-милата на света! – възкликнах. Беки протегната на леглото се бе зачела в едно тийн списание, докато аз пробвах и съчетавах няколко варианта тоалети.
- Всички ми се струват подходящи.
- Не трябва да е просто „подходящ”, трябва да е перфектен! Този е прекалено секси. – казах, докато държах една черна рокля с корсет. – А този е прекалено обикновен. – казах за тениската на H.I.M. - Как мога да избера какво да облека? Този избор може или да задълбочи, или да съсипе връзката ми.
- Това списание е пълно в чудесни модни съвети. – каза Беки, докато го разлистваше.
- За мен ли? Случайно в него да има модели с татуировки и пиърсинг?
- Не ми се вярва. Но това не значи, че не може да те зареди с вдъхновение.
- Александър направо ще умре, ако му се покажа с нещо от сорта на рокля на точки.
- Просто бъди себе си. Ако те носят раирани кецове „Кедс”(* Keds) – ти избери нещо на Vans с черепи и кости, примерно.
Прекрасно е, че имам най-добра приятелка, която така добра ме разбира.
Но моделите бяха красиви и сияещи в бонбонените си тоалетчета. И предполагам, че не можах да скрия леката нотка на завист породена от перфектните им фигури.
- Ей, всеки с толкова грим и ефекти би изглеждал зашеметяващо. – напомни ми Беки. – А ние изглеждаме така дори без тях!
- Наистина ли очакваш от мен да вържа косата си на опашка с панделка в шотландско каре?
- Не. Ще си разпределиш косата си в неравен път и ще я вържеш с черна дантела на две опашки. Или още по-подходящо - ще си направиш плитки като тези на Уенди Адамс.
- Почти ме убеди. Може би трябва да издаваме наше собствено модно списание. Такова, в което моделите на ролки ще изглаждат като мен. „Готическо момиче!”
- Бих си го купувала. Определено не бих обличала нищо, което видя там, но бих си го купувала. – увери ме Беки.
- Аз ще съм редактор, може да включим музикални и модни статии и интервюта с хора като Крис Ейнджъл(*Criss emo-cupid.gif - илюзионист, изпълнител на забележителни фокуси, каскади и паранормалии.) – казах развълнувано. – И на всяко издание аз ще съм на корицата – като Опра, само че в черно.
- С Александър. – допълни Беки. – Обзалагам се, че всяко момиче в страната би си го купило.
- Но той няма да може да е на корицата.
- И защо?
- Ъ-ъ-ъ. – за малко да се изпусна за истинската причина, но се овладях. – Защото това ще е моето списание. Не неговото. Той ще си има свое. Нещо в духа на ГТ. „Готически Тримесечник”. - казах, замазвайки необмисления си коментар.
- Жестоко! Сега когато вече обсъдихме бъдещата ти кариера, може ли и да ти изберем тоалет?
Съчетахме няколко тоалета и се опитахме да изберем някой от тях с гласуване. Накрая остана само един. Една черна дантелена мини рокля, черен клин с ботуши до коляното и дантелен корсет.
- Това е перфектното съчетание, сякаш ни е пратено направо от Рая или както е в нашия случай – от Ада.
И двете избухнахме в смях.
- Е, какво мислиш? – попитах.
- Съкрушаващо великолепен е!

За първи път плановете за вечеря с Александър ме изнервяха. Дали щеше да ме хареса? Щеше ли да ме покани на среща отново? Дали ще завърши със страстна целувка?
Сега притесненията ми бяха много различни. Сигурно се бях сресала и гримирала поне хиляда пъти. Бях ли прекалено бледа, а може би не достатъчно?
На тази среща щяха да ме оценяват родителите на Александър. Дали щяха да решат, че съм подходяща партия за сина им? Знаех, че преди са одобрили Луна – но аз не бях Луна. Не бях родом от Румъния, във вените ми не течеше вампирска кръв и не произхождах от вампирско семейство. Цялата ми връзка с Александър се крепеше на една единствена вечеря – предстоящата.
Все още се приготвях, когато мама надникна в стаята ми.
- И така... развълнувана ли си заради важната вечер?
Опитах се да омаловажа важността й и да скрия паниката, която ме тресеше:
- Естествено... не, че е нещо особено.
- Разбира се, че е. Ще се срещаш с родителите на гаджето си!
- Предполага се, че трябва да ме успокоиш, не да ме напрягаш допълнително! - простенах.
- Не го казах, за да те напрягам. Просто исках да подчертая, че е вълнуващо.
Усетих как сълзи започнаха да се стичат по лицето ми. След около минутка очната ми линия вече щеше да се е стекла чак до ботушите ми.
- Не – това ще е вечерта, в която или всичко ще потръгне или тотално ще се разпадне. Аз не съм като тях.
- И защо трябва да приличаш на тях? Ти си си ти. – мама се усмихна.
- Стърлинг имат кралска кръв. Бабата на Александър е била баронеса. Сигурна съм, че прадедите им са били крале, кралици, лордове. Живеят в имения, за Бога! Родом са от Румъния. А аз от къде, от Дулсвил. – пльоснах се безрадостно върху леглото си.
- Просто се отпусни малко.
- Как да се отпусна? Нямаш си и на идея какво е чувството.
- Не мислиш, че познавам чувството ли? – попита, сядайки до мен на леглото. – Двамата с баща ти бяхме хипита, помниш ли? А неговите родители бяха свръх консервативни. Когато за пръв път срещнах баба Мадисън бях с туника и къси панталонки. Бях изненадана, че въобще ме допусна да припаря до къщата.
- Наистина ли?
- Нормално е да си нервна. Помисли си и как се чувства Александър. Сигурно му се иска да харесаш родителите му.
- Мислиш ли, че и той е развълнуван?
- Разбира се, че е. Сигурно си мисли, че родителите му ще го изложат така, както ти си мислеше, че ние ще те изложим.
Успокоих се като разбрах, че не само аз нося бремето на притеснението за бъдещата среща.
- Сигурна съм, че веднага щом Стърлинг се запознаят с теб, - добави мама. – ще те обикнат така както аз те обичам.
- Но мамо ти ме обичаш по задължение; нали си ми майка. – подбелих очи.
- Дай да видя какво ще изберем да облечеш.
- Шегуваш се? До сега с Беки това превихме. Не мога да почвам отначало.
- Сигурна съм, че сте избрали нещо подходящо. Ще те изчакам да се приготвиш долу.
Нагласях си тоалета, сресвах се и се суетях, докато часовника ми „Едуард Ножиците” не започна са присветва със съобщение: „Закъсняваш!”. Полетях надолу по стълбите и стигнах до семейството си, което обикаляше нервно пред телевизора. Завъртях се, за да демонстрирам облеклото си.
- Не трябва ли да облечеш нещо по... по-консервативно? – попита мама. – Защо не си избереш някой хубав плетен пуловер?
Игнорирах забележката на мама.
- Изглеждаш прекрасно. – каза тате.
- Мисля, че изглежда жестоко. – чух да казва Хенри на Били Момчето.
- Мисля, че ще припадна. – отвърна брат ми.
Прегърнах родителите си необичайно силно. Щях да вечерям с възрастни вампири. Кой знаеше – може би никога нямаше да се върна.
Няколко минути по-късно звънецът на входната врата иззвъня.
Бях прекалено развълнувана, за да реагирам адекватно, затова Били отиде да отвори.
- Един момент, - каза с най-учтивия тон на света. – Рейвън, за теб е.
Поех си дълбоко дъх и се отправих към вратата. Джеймсън стоеше пред мен в пълната си икономска униформа и ръкавици. – Госпожице Рейвън, колата Ви очаква.
Мама ми намигна, а тате вдигна палци, за да ме увери, че всичко е идеално.
Докато с Джеймсън минавахме по алеята ни за паркиране, аз обърнах поглед назад. Били Момчето и Хенри надничаха през прозореца. След малко се появиха и още две глави – тези на бившите хипита Пол и Сара Мадисън.
Джеймсън ме заведе до паркирания Мерцедес и учтиво ми отвори задната врата.
Родителите ми бяха изумени от готическата лимузина, шофьора и етикета, който демонстрираше, макар че изглеждаше особено зловещо.